Ние смятахме, че сме установили ред сред народите, които населяват Келе-Сирия и Финикия, не със силата на оръжието, а с кротост и голямо човеколюбие, като на драго сърце сме им вършели добрини.
Между това, като обявяваме на всички за нашата незлопаметност към техните еднородци, ние решихме да внесем коренна промяна, понеже те ни помагаха във войната и отдавна тям бяха искрено поверени твърде много работи, – пожелахме да ги удостоим дори с права на александрийско гражданство и да ги направим участници на вечното жречество.